ОЛО̀ВНОТЕЖЪК

ОЛО̀ВНОТЕЖЪК, ‑жка, ‑жко, мн. ‑жки, прил. Индив. За въздух — който е тежък и неприятен, вреден; мръсен, замърсен. Ако ме пратят още няколко пъти там да дишам този оловнотежък въздух, да престоя в помещения без вентилация, или ще заболея от оловно преяждане, или ще заприличам на захвърлена оловена играчка. ВН, 1961, бр. 2970, 4.

Списък на думите по буква