ОЛТАР —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛТА̀Р, ‑ът, ‑а, и (остар.) ‑ят, ‑я, м. 1. Истор. В езическите религии — камъкът, върху който се коли жертвено животно, а впоследствие и мястото, където се принася жертвата на боговете; жертвеник. Това са били боговете — покровители на семейството, а гробовете са били храмовете на тия богове. Там семейството е ходило не да плаче, а да принася жертвоприношения и да им отправя молби на нарочно издигнати в тяхна чест олтари. К. Величков, ПССъч. III, 53. Отпреде му има един олтар, на който някога жертви са принасяли на Сфинкса. ИЗ 1874-1881, 85. На прекрасните олтари жреците принасяли на боговете в жертва животни особено бикове, украсени с цветочни венци. Н. Михайловски, РВИ (превод), 71. Варварската ѝ грозота [на крепостта] изпъкваше в потискащ контраст с олтара на един пан, издълбан върху мраморната скала на съседното въз‑
вишение, на което се намираха и останки от храма на Аполон. Д. Димов, Т, 505.
2. Църк. Най-важната източна част в християнския храм, малко издигната в сравнение с останалата част и преградена с иконостас, в която само свещеникът има право да извършва богослужение. Пристъпи към олтара, спря се с прибрани нозе пред царските двери и се прекръсти три пъти едно след друго, с широк размах, тържествено, с изправена глава. Д. Талев, ПК, 50. Без да сеща краката си, той пристъпи. През отворите на кубето се прострелваха бледи лунни лъчи и осветяваха част от олтара и десния клир. Ст. Дичев, ЗС I, 262. Два пъти [поп Серафим] взима кадилницата и кади из олтаря. Елин Пелин, Съч. I, 67. Направил си черкова, направи и олтаря. Послов. ● Обр. Делото, на което е служил Раковски, е било една религия, олтарът на която е била България и целта — нравственото и политическото освобождение на цял народ. К. Величков, ПССъч. VIII, 9. О, вярвайте, честит е само онзи,/ сърцето на когото е олтар, / де пламъка на истината грей. П. П. Славейков, ЕП 1907, 76. Днес със станалото въстание, което принесе толкова жертви на народния олтар за свобода, показахме на света, че и ние сме народ. НБ, 1876, бр. 33, 127.
◊ Изправям / изправя (завеждам / заведа) някого пред олтара. Разг. Венчавам се с някого. Победа в това, че той [Джонко] и само той може да изправи Ангелина до рамото си пред олтара. А. Страшимиров, ЕД, 46.
— От лат. altare.