ОЛУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛУ̀ПВАМ¹, ‑аш, несв.; олу̀пам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Унищожавам или убивам нещо или някого. Момчето.. зело очите, та ги занесло у деда си, турнало му ги; пък те, пустите очи, биле от вълк, та старецът гледал на кръвнина и рекъл: — Сине! Тиа овце са митиляви, да ги олупаме? СГ, 1894, кн. 1, 391.

2. Набивам някого; натупвам., отупвам. олупвам се, олупам се страд. и възвр.

ОЛУ̀ПВАМ², ‑аш, несв.; олу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Олюпвам, олющвам. олупвам се, олупя се страд.

ОЛУ̀ПВАМ СЕ несв.; олу̀пя се св., непрех. Диал. Олющвам се, падам. Само глупавите майки вярват, че кората на темето на детето била служила за здравие; намазвай я добре с чисто дървено масло.., тя ще ся олупи след някой ден. Хр. Данов, Лет., 1869, 97.