ОЛЮЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛЮЛЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; олюлѐя, ‑ѐеш, мин. св. олюля̀х, прич. мин. св. деят. олюля̀л, ‑а, ‑о, мн. олюлѐли, прич. мин. страд. олюля̀н, ‑а, ‑о, мн. олюлѐни, св., прех. 1. Ставам причина някой да изгуби равновесие, устойчивост, трудно да се държи прав, на краката си; разлюлявам, разклащам, люлея. Блесна огън, нещо парна беглеца в слабините и го олюля. А. Мандаджиев, ОШ, 26. // За вятър и др. — леко огъвам, разклащам ту на една, ту на друга страна дървета, растения; поклащам, разлюлявам. Вятърът олюляваше кестените, обсипваше ги с цял дъжд от розови листчета. Р, 1926, бр. 203, 3. ● Обр. Див и страшен вик олюля гората. Петко хвана с две ръце главата си, обърна се и тръгна по пътя за Димотика. Ст. Сивриев, ПВ, 149.
2. При движение наклонявам, люлея плавно тялото си ту на една, ту на друга страна; поклащам, люлея. Като вървеше [Катя], олюляваше тялото си някак ритмично и кокетно. М. Грубешлиева, ПИУ, 284. Както често се случва след нелепи страхове и постъпки, добрият край внезапно го омаломощи, та по обратния път олюляваше цялата си снага. Р. Сугарев, СС, 96.
ОЛЮЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; олюлѐя се св., непрех. 1. Изгубвам равновесие, устойчивост при стоене или движение и се наклонявам настрани или ту на една, ту на друга страна; залюлявам се, залитам, огъвам се. Първият юмручен удар се стовари върху главата му. Той се олюля и се обърна. Очите му потъмняха и се изпълниха с болка. Б. Йосифова, БЧМ, 71. Цялата [ръка] бе обляна в кръв. Нейният вид го накара да му прилошее. Той се олюля, затвори очи и едва не падна. Ем. Станев, ВТВ, 65. Краката на турчина се олюляха, тялото му се наклони и той се строполи въз дядо Петко, прострелян право в сърцето. А. Христофоров, А, 345. Той забърза нататък, като се олюляваше, падаше и ставаше, смазан от треската. П. Бобев, К, 15. Немигнал цели две нощи, аз се олюлявах от безсъние, но реших да отида за малко в село. Мл. Исаев, Н, 75. // Само несв. Вървя, придвижвам се, като плавно се наклонявам ту на една, ту на друга страна; поклащам се, люшкам се. Салих леко се олюляваше по неравния път и тананикаше тъжна, помашка песенчица. М. Марчевски, ГБ, 56. — Комшии сме, синко, върви да ти кажа — тръгна тя напред, като леко се олюляваше по пъртината. В. Нешков, Н, 41 . // За превозно средство — при движение се наклонявам силно настрани или ту на една, ту на друга страна; поклащам се, люлея се, залюлявам се. Между останалите по линиите трамваи с натрошени прозорци и разкривени ламарини профучаваха военни коли, които се олюляваха до преобръщане от разровения паваж и посипаните камънаци. П. Славински, ПЩ, 153. Корабът се олюля, разпъна всичките си платна и излезе в открито море. Ст. Сивриев, ПВ, 62. // За дървета, растения — огъвам се, поклащам се ту в една, ту в друга посока; залюлявам се, разлюлявам се, люлея се. Пелин, пелин, зелен пелин, / що са пелин олюляваш / от връшчица до дънер. Нар. пес., СбВСт, 633.
2. Преставам да съм в състояние на покой, загубвам естественото си стабилно положение, при което се заклащам, залюлявам ту на една, ту на друга страна; разлюлявам се, разклащам се, люшвам се. Върхът на червената мачта леко се олюля. Цв. Ангелов, ЧД, 163. Последвали два силни труса. Целият под се раздвижил, стените се олюлели и толкова се наклонили, че на Золтан му било чудно как не се прекатурили. П. Славински, ПЩ, 230. Девет буля по мост води, / мостове се олюляват. / На булката от булото / на девера от пошове. Нар. пес., СбВСт, 218. ● Обр. Замайването на главата ми се усили.. И всичко наоколо сякаш се
въртеше. Олюляваше се небето от честите припламвания и угасвания на оръдейните дула. П. Славински, ПЩ, 201. // Рядко. За вода, водна маса — раздвижвам се, като образувам вълни; разлюлявам се, развълнувам се. Точно в дванадесет часа морето се олюля, пенести вълни полетяха ту на една, ту на друга страна, удариха се в бетонните стени на небостъргачите. Ал. Бабек, МЕ, 198. // За пламък и др. — наклонявам се неравномерно в различни посоки, обикн. рязко; люлея се, полюлявам се. Огнището самичко се бе съживило, плахи пламъчета избухваха, олюляваха се и топло, приветно светулкаха. Ил. Волен, БХ, 62. Стаята беше огряна от огнището, където гореше буен огън; големите пламъци се олюляваха насам-натам, острите им връхчета се откъсваха и политваха нагоре през комина. Ил. Волен, МДС, 25.
4. Клатя се ритмично обикн. в резултат от въздействието на някаква постоянна сила, движение на друг предмет, тяло; люлея се, люшкам се, полюлявам се, поклащам се. Върху вълните се олюляваше жълтият корем на мъртвата акула. К, 1963, кн. 2, 32. Хубава бе, когато отиваше на вода, и белите бакъри се олюляваха на рамото, позвъняваха и блестяха на слънцето. БР, 1931, кн. 4-5, 125. Загърната в тъмен шал, тя се олюляваше върху задната седалка на някакъв разбит файтон. Ст. Сивриев, ПВ, 177. Ездачът се олюляваше върху седлото.
5. За множество от хора — раздвижвам се, разклащам се веднъж или няколко пъти в една или друга посока, обикн. бавно. В тоя миг и той, и Самуил, и цар Роман видяха, че гъстите редици на драговичите се разклащат, олюляват се. А. Дончев, СВС, 807. По-нататък ново боричкане, във въздуха стърчат бастуни. Тълпата се олюля изплашена и хукна да бяга. ЛФ, 1958, бр. 7, 3.
ОЛЮЛЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; олюлѐя, ‑ѐеш, мин. св. олюля̀х, прич. мин. св. деят. олюля̀л, ‑а, ‑о, мн. олюлѐли, прич. мин. страд. олюля̀н, ‑а, ‑о, мн. олюлѐни, св., прех. Остар. Успокоявам. Северни студове му студат краката, буен град го бие по лицето — но любовта Амалиина го олюлява в бурите. Н. Бончев, Р (превод), 89. Сичкий им писък [на насекомите], брънчене.. звучно се раздаваше в нощта, пречистваше се в прохладний воздух и олюляваше задремалий слух. Н. Бончев, ТБ (превод), 19. олюлявам се, олюлея се страд.