ОЛЮТЯ̀ВАМ

ОЛЮТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; олютя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Подлютявам. — Сюлейман, олютих си окото! Ох, оченцето ми! Пипнала съм го с лютиви пръсти. Н. Каралиева, ЯЧ, 92. Наричат я [раната] благата, за да не я олютят. Т. Панчев, РБЯд, 313.

2. Прен. Разсърдвам, разгневявам, разлютявам. олютявам се, олютя се страд.

ОЛЮТЯ̀ВАМ СЕ несв.; олютя̀ се св., непрех. Диал. 1. Подлютявам се. Рана се олютила. Т. Панчев, РБЯд, 313-314.

2. Прен. Разсърдвам се, разгневявам се, разлютявам се. Димитрия вино пийе / под туй дърво божур дърво, / у дървото два голуба /../ Стенаа се два голуба, / нарусия чаша вино. / Олюти се Димитрия. Нар. пес., СбНУ IХ, 60.

Списък на думите по буква