ОЛЮЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛЮ̀ЩВАМ1, ‑аш, несв.; олю̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Лющя, наранявам повърхността, покритието, обвивката на нещо на едно или няколко места; излющвам, обелвам2. Императорът смяташе да покрие стените на цялата църква с плочи от чисто злато, но ясновидците го предупредиха, че ще настанат гладни години за империята и народът ще олющи стените на храма. А. Каралийчев, С, 44. Бащата разядосан грабнал брадвата и отишъл да варди, като излезне змията да я убие. Тя са издала малко и той замахнал, не увардил да я удари, но ударил камъка над дупката и го олющил. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 107. — Тѐ — спираше поглед тя, — пак го е рънчил тоя вадидушник, чичо ти. Не знам що му чини добичето, та душмански го бие... Поглеж — на две места му е олющил кожата... Кр. Григоров, ОНУ, 64. — Как те цапнаха? — Брадва ме парна по главата и ме олющи здравата, ама съм най-добре. Като ме превържат и поспадне огънят, ще мога дори да яздя. Й. Вълчев, СКН, 186.
2. Лющя, беля нещо изцяло, напълно или всичко до край; излющвам, обелвам2. Олющи зрял желъд, раздели зърната и полека ги суши. П. Р. Славейков, СК, 97. Обикновено три пъти през годината берат кахвените ягоди..: като оберат ягодите, турят ги на слънце, олющват ги от черупката им, като ги блъскат с дърво или с камик. БКн, 1859, кн. 1, ч. II, 339.
3. Диал. Изронвам зърната от кочана на царевица или семките от слънчогледова пита. Господ даде една харна царевица.. и откак я изсушиха и олющиха, намериха до пет хиляди оки царевица. КН, 1873, кн. 4, 72. олющвам се, олющя се страд.
ОЛЮ̀ЩВАМ СЕ несв.; олю̀щя се св., непрех. За покритие, външна обвивка на нещо (мазилка, боя, кожа, кора и под.) — отделям се, падам от повърхността на нещо; излющвам се, обелвам се. Чичото почопли с пръст олющената бяла боя по рамката на прозореца и добави: — Още вчера забелязах, че се е олющила. М. Грубешлиева, ПИУ, 15-16. Гледжосаното ваганче подскочи и се търкулна по утъпкания пръстен под.. Глечта се бе олющила на няколко места и се виждаше под нея черната ламарина. Д. Талев, ПК, 775. Мъхнатата кожичка по рогата му [на Джели] отдавна бе паднала. Сега тя се виждаше само около венчетата, но и там скоро щеше да се олющи. Ем. Станев, ПЕГ, 115. При движение на корена в почвата външните клетки на кореновата гугла постепенно се олющват, отвътре тя непрекъснато образува нови. По такъв начин кореновата гугла има защитно значение. БТН V и VI кл (превод), 34.
— Друга (диал.) форма: олу̀щвам.
ОЛЮ̀ЩВАМ2, ‑аш, несв.; олю̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Грубо. Обикн. в съчет. с плесница, шамар. Зашлевявам1 (в 1 знач.); плясвам, шамаросвам. Думите си ги казах аз, а шамара ми го олющи Стария Комита.. Ръката на Стария Комита сви яка̀та около гърлото ми, а другата опърли бузата ми с един здрав занаятчийски шамар. К. Георгиев, ВБ, 33. Той я блъсна и кресна: — Не ми пречи, че като ти олющя един! олющвам си, олющя си възвр. Когато стигнах до тия печални изводи, не ми оставаше нищо друго, освен мъжествено да си олющя един шамар за опомняне и да си кажа: "Какво правиш ти бе, Братко?" К. Георгиев, ВБ, 32.