ОЛЮ̀ЩВАНЕ

ОЛЮ̀ЩВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от олющвам1 и от олющвам се. Не се отстраняват причините, които са предизвикали разрушаването и олющването на стените. ВН, 1959, бр. 2521, 2. Повече от две години работиха рационализаторите.. върху новия тип машина за олющване на оризовата арпа. ВН, 1958, бр. 2126, 1. Цинковото белило има склонност към олющване. Н. Преславски и др., НПБ, 68.

ОЛЮ̀ЩВАНЕ

ОЛЮ̀ЩВАНЕ2 ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от олющвам2 и от олющвам се; зашлевяване, плясване, шамаросване.

ОЛЮ̀ЩВАНЕ

ОЛЮ̀ЩВАНЕ3 ср. Диал. Неодобр. Отгл. същ. от олющвам3 и от олющвам се; изяждане, излапване.

ОЛЮ̀ЩВАНЕ

ОЛЮ̀ЩВАНЕ4 ср. Диал. Грубо. Отгл. същ. от олющвам се; махане, побягване, офейкване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква