ОЛЮЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛЮ̀ЩЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от олющя1 като прил. 1. Който е без външната си обвивка; излющен, обелен. Финото брашно и олющеният ориз не съдържат витамин В1. Анат. VIII кл, 109.
2. Разг. За семки (обикн. слънчогледови, тиквени) — от който е останала само външната обвивка, люспите. Бабаенев.. безпомощно гледаше разбутаните столове, под които се жълтееха олющени семки и смачкани угарки. Ем. Станев, ИК I и II, 76.
3. Който е с наранена, обелена повърхност, покритие, кожа и под. Ей ги двата олющени дъба, разлистените круши, широкия синор с гъстата кетра. Г. Караславов, Избр. съч. I, 321. Той беше млад мъж.. Ръцете му бяха широки, пръстите възлести, отвътре по олющената кожа още личеше чернилката от железните стърготини. Кр. Григоров, И, 88. Виждам един петгодишен хлапак: одрипавял, нечист, с олющено от слънцето лице и обелени лакти и колене. П. Велков, СДН, 26.
4. Който е паднал, отделил се е от повърхността, върху която се е намирал; обелен. До обед всички изкривени от удара стоманени листове бяха оправени идеално и само олющената боя подсказваше, че е станало нещо много страшно. С. Северняк, ОНК, 53. Куршумите отново засъскаха над главата му, като къртеха мазилката все по-ниско.. Олющената мазилка падаше с ронлив шум. Д. Ангелов, ЖС, 494. Понеже тоя път беше без ръкавици, много добре забелязах олющения лак на ноктите ѝ. П. Вежинов, ЗНН, 92.