ОМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀ частица. Диал. Мари, ма. — Я погледни — зе да ми шушне на ухото уплашена, — я погледни ома, како Братоице. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. — Нине, ома Нине, / азе болна ляжа / за мое първо либе. Нар. пес., СбВСтТ, 680. "Ома убава Калино, / що стоиш, мома, и плачеш?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 456. — Фърли, Тодорке, детето, / па хайде, ома, напреде, / росата да ми отбиваш, / кончето да си не роса. Нар. пес., СбВСтТ, 770.