ОМАГЬО̀САН

ОМАГЬО̀САН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от омагьосам като прил. 1. Който е под въздействието на някаква магия, на когото е направена магия. Копринените жички се спущаха покрай ушите ми и мене ми се струваше, че съм младият омагьосан цар, обърнат на метла и оставен зад вратата. Ст. Чилингиров, ХНН, 5. Благодаря на поп Алигорко, който ме научи на това в оная нощ край брега на омагьосаното езеро. А. Дончев, ВР, 202. За тях това било омагьосано място, което според преданието се посещавало от зли духове и неземни същества. Е, 1981, бр. 1085, 4. От храстите изхвръкнах / аз — еленът — / омагьосаният принц. Л. Левчев, От, 76.

2. Прен. В който има нещо тайнствено, неясно. Съвършеният покой, мъртвата безлюдност на пущинаците.. дават илюзия за един чужди тайнствен свят.. чини ти се, че никога няма да се върнеш в света, пленник на тоя омагьосан, мъртъв, почти враждебен мир. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 89-90.

Омагьосан кръг. Книж.; Омагьосан кръговрат. Рядко. Затруднено положение, от което не може да се намери изход. Стремски продължаваше да мисли напрегнато и да се върти все из същия омагьосан кръг пред неразрешима дилема. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 150. Инспектор Брезов се въртеше в някакъв омагьосан кръг — получаваше сигналите за обира, отиваше на място, разглеждаше, разпитваше, но нито имаше какво да се види, нито — какво да се чуе. С. Трайков, М, 41. В сън унася ме съблазън / в омагьосан кръговрат. / Ето, ида без боязън, / ида аз при теб, о смърт! Н. Ракитин, С II, 31.

— Друга (остар.) форма: омагѐсан.

Списък на думите по буква