ОМАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМА̀ЗВАМ1, ‑аш, несв.; ома̀жа, ‑еш, мин. св. ома̀зах, св., прех. 1. Неволно мажа, намазвам нещо изцяло, доста с мазнина, с нещо мазно; изпомазвам. Ял баница и си омазал ръцете. // Ставам причина нещо да се покрие или напои с мазнина, с нещо мазно. Олиото се изсипа на пода и омаза килима. △ Мекиците са омазали покривката.
2. Разг. Изцапвам (в 1 знач.), измърсявам нещо изцяло, доста. Омазах панталона си с боя. △ Кафето се разля и омаза новата покривка. омазвам се, омажа се страд. и възвр. Като видя брат си.., се спусна да го прегръща. Ванко леко го отстрани, като се усмихваше щастливо: — Недей, братче, цял ще се омажеш! М. Грубешлиева, ПИУ, 52. Когато завъртя [Янчо] брадвата, омаза се с дървени въглища край копторите. Д. Цончев, ЛВ, 161.
◊ Омазвам / омажа въжето. Разг. Обикн. в мин. и бъд. вр. Бивам (бъда) обесен. Кой каквото и да прави, ще се съдят само заловените, а на поручика песента е изпята — ще омаже въжето. А. Страшимиров, Съч. I, 224. "Нека се знай, / който без мяра си пълни кормето, / той ще омаже без време въжето!" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 127.
ОМА̀ЗВАМ2, ‑аш, несв.; ома̀жа, ‑еш, мин. св. ома̀зах, св. Диал. 1. Прех. Облагодетелствам някого, давам пари и под. на няко‑
го; облажвам. Натовари един кон с два коша обуща или с две варелчета, или пък два чувала воняща пастърма, то секи ще та посрещне.., ще та нахрани и напои, като знае, че и ти ще омажеш или него, или колата му. Ил. Блъсков, ПБ III, 64-65.
2. Непрех. Извличам, имам полза, облага от нещо; облагодетелствам се, облажвам се, намазвам, омазвам се. — Разправя брат ти, тая година сте омазали от байрама, а? — Ами, не ти е работа! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 83.
ОМА̀ЗВАМ СЕ несв.; ома̀жа се св., непрех. Омазвам2 (във 2 знач.). — Ама ти не знаеш, че той имал богат вуйчо.. — Скоро и бърже, да чака той да умре вуйчо му, че да се омаже. Ил. Блъсков, Китка VI, 13.