ОМАЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀ЙНИК¹, мн. ‑ци, м. 1. Диал. Мъж, който омагьосва, омайва (в 4 знач.); магьосник, вещер¹. Човеци — мъже и жени — осенени от тях [самовилите] и от тяхната сила, са също такива като тях омайници, магьосници, знайници, вещици и вещери. Б. Ангелов, ЛС, 40.

2. Остар. Книж. Човек, който притежава способност да върши вълшебства, чудеса; вълшебник, чародей, магьосник, омаятел. Богатството е подобно на зъмята (змията), у която мъдрий омайник може да улови за опашката, без да го ухапе. Т. Шишков, ТС, 109.

ОМА̀ЙНИК², мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Омайниче. Твърде удобни за подобни сравнения, анализи и заключения са семейство лютикови.., разноцветни (родовете шипка.., омайник.., глог). М. Воденичаров, ЕБ, 129.

◊ Брах омайник. Диал. Изпадам в несвяст от удар или бой. Замахна, та ма халоса в главата на убиване.. От главата брах омайник. Г, 1863, бр. 1, 5