ОМА̀ЙНОСТ

ОМА̀ЙНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Поет. Качество на омаен; омая, вълшебство, очарование. Планините имат своята магическа омайност през всяко време на годината. РН, 1910, кн. 8-9, 215. Той усещаше в себе си потаения в човека животински звяр.., опит от любовната омайност на тая ясна нощ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 29.

Списък на думите по буква