ОМАЛОМОЩА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омаломощавам и от омаломощавам се. Старецът започна да се усмирява. А Петканов, като чувствуваше, че думите му падат на място, нанасяше все по-силни удари, до пълното омаломощаване на старческата упоритост. К. Калчев, ЖП, 347.