ОМАЛОМОЩЀНИЕ

ОМАЛОМОЩЀНИЕ ср. 1. Немощ, слабост. Неочаквано омаломощение обхвана цялото му същество и той болезнено пречупи мисълта си: — Сега можеш да вземеш всичко — и машината, и живота ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 224.

2. Остар. Омаломощаване. За омаломощение на славянските елементи, германският гений не само се стреми да го [руския народ].. поглъща, но той с неотслабно постоянство поощрява изтреблението му. Пряп., 1903, бр. 37-38, 1. Войната.. се водѝ за омаломощение на противните държави като производствени единици. М. Герасков, Борба 1919, кн. 4, 98.

Списък на думите по буква