ОМАЛЯ̀ВАМ

ОМАЛЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; омалѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. омаля̀л, ‑а, ‑о, мн. омалѐли, св., непрех. Разг. За дреха, обувки и под. — не съответствам вече на ръста или големината, размерите на тялото (или на части от тялото) на някого. Носех палтенце от войнишки шаяк.. Макар да бе ушито по мярка, с годините аз пораснах, то ми омаляваше. Кр. Григоров, ОНУ, 5. Неделен ден тетка почива и от домашната работа. Реши се само да ми изпробва комбинезона. — Пораснала си, Анче. — каза тя, — престилката ти омаля съвсем. В. Бончева, АП, 133. Децата растат бързо и обувките им омаляват само за няколко месеца.

ОМАЛЯ̀ВАМ

ОМАЛЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; омалѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. омаля̀л, ‑а, ‑о, мн. омалѐли, св., непрех. Разг. Отмалявам. Той сложи ръката си върху болното място, усети, че омалява и легна. Елин Пелин, Съч. II, 185. — Ох — приседна на прага Мира. — Омалявам вече.. И като придаде още по-уморен тон на гласа си, изпъшка: — Не ида за добро. В. Ченков, СНД, 106. Той помоли дружината / с тях пешки да тръгне. / — Ако видя, че омалея, / мож да ся покача, / нъ засега, колко мога, / със вази ще крача. Ц. Гинчев, ДТ, 101. // За част от тялото — загубвам сили; отмалявам, изморявам се. — Дайте една кофа с вода — каза летовникът с плавниците, — че ми омаляха ръцете. Знаете ли с колко усилия успях да я извадя изпод водата? Черемухин, ПД, 37. Пръстите му омаляват, а устните изсъхват и свирката пада от ръцете му. К. Петканов, СВ, 164. Млад Стоян ми са й разболял. / Носили го от Великден до Илинден. / .. / И ни краката омаляха. Нар. пес., СбНУ VI, 71.

ОМАЛЯ̀ВА МИ несв.; омалѐе ми св., непрех. Диал. Става ми зле; прималява ми. Омаля ми на корема. Н. Геров, РБЯ III, 360.

Списък на думите по буква