ОМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀Н м. 1. Само ед. Диво медоносно тревисто растение с жълти цветове, широки заострени листа и месести корени, използвано в народната медицина, за получаване на багрила и др. От всяко камъче шурти вода и всяка гънка на скатовете са задушава от буйния растеж на омана, подбела и орловата папрат. Цв. Ангелов, ЧД, 22. Под огромните листа на омана, огризани като дантела от гъсеници, надничаше върболиката, а от разпуканите й шушулчици вятърът отнасяше ситни пухести семенца. П. Бобев, ЗП, 133. // Ед. и мн. Отделен стрък от това растение. Какви ли не треви нямаше вътре [във вързопа]: и смил, и вратика, и омани и... какво ли не. М. Георгиев, Избр. разк., 89.

2. Само ед. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни с листа, събрани в кълбести съцветия и плод семка, от които в България растат 15 вида. Inula.

◊ Бял оман. Бот. Вид многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни, растящо по влажни сенчести места и в гористи местности, с жълти цветове и месест силно разклонен корен, който съдържа етерични масла и др. вещества, използвани в народната медицина. Inula helenium. При възпаление на дихателните пътища с добър ефект се отличават и корените на белия оман. А. Бойчинов, ПХ, 37. Черен

оман. Бот. Вид многогодишно тревисто растение от семейство грапаволистни, растящо по влажни места, край реки и в гористи местности, с късо коренище, грапаво стъбло и дебели черни корени, които се използват в народната медицина; зарасличе. Symphytum officinale. Стрина Здравка донесе в две бели пожълтели кърпички шапиче и чер оман. С тоя изсъхнал и почернял бурен щеше да лекува болната [овца]. Ил. Волен, БХ, 85.