ОМАТОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оматорѐя, ‑ѐеш, мин. св. оматоря̀х, прич. мин. св. деят. оматоря̀л, ‑а, ‑о, мн. оматорѐли, св., непрех. Диал. 1. Възмъжавам, ставам мъж.
2. Остарявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.