ОМА̀ХВАМ

ОМА̀ХВАМ1, ‑аш, несв.; ома̀хам, ‑аш, св., прех. Разг. Изяждам или изпивам нещо с голяма бързина; изгълтвам, омитам. Като грабнах бонбончето — духти! Още се закривам зад ъгъла и го хвърлям в уста.. Сетне се върнах, та купих още сто грама хамсия, та ми станаха две бонбончета, тоест едно, понеже другото го омахах. Г. Краев, СК, 14. Беше толкова прегладнял, че омаха супата за секунди. омахвам се, омахам се страд.

ОМА̀ХВАМ

ОМА̀ХВАМ2, ‑аш, несв.; ома̀хам, ‑аш, св., прех. Диал. Набивам някого; натупвам. — Марш, че ей сега ще ви омахам с омашляка! Да ви питам аз кой ви каза да пипате чужда кола. Ст. Даскалов, СЛ, 78.

Списък на думите по буква