ОМАЦАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀ЦАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Разг. Прич. мин. страд. от омацам като прил. Мръсен, изцапан. Странджата.. свали съдраното и омацано сетре. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Сутринта, рано-рано, го посетиха приятелите му.. и когато съгледаха кофата с вода и омацаната четка до кревата, разсърдиха му се, че още не ги е потулил някъде. Ил. Волен, МДС, 111. Като научи за какво съм дошел, Иван се посмути и започна да прехвърля метлата в омацаните си ръце.