ОМАЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМА̀ЦВАМ, ‑аш, несв.; ома̀цам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Правя нещо да стане мръсно; измърсявам, изцапвам1, оцапвам, измацвам, намацвам. Цървулът ми ще ви омаца одъра. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 43. В Битоля и в някои места вместо яйца хамкат парчета от орехова халва.., нъ последната омацва лицето на оние, които би хамнали от нея. СбНУКШ ч. III, 163. — Не оди си, Фато моме, в утром рано, / в утром рано, Фато моме, по росата, /.. / ще омацаш, Фато моме, ялен шалвар. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 223.
2. Прен. Оклеветявам, очерням някого или доброто му име; опетнявам, опозорявам,
компрометирам. Беше достатъчно подъл и долен човек, за да омаца всичките си познати. омацвам се, омацам се страд. и възвр.
ОМА̀ЦВАМ СЕ несв.; ома̀цам се св., непрех. Разг. 1. Изцапвам се, измърсявам се; оцапвам се, измацвам се, намацвам се. Опрях се на прясно боядисаната ограда и се омацах.
2. Прен. Излагам се, компрометирам се, опозорявам се. — Ти си посвий малко опашката! — неочаквано ѝ се скара чичо Кольо. — Забърка една каша, гледай да не се омацаш пак! И. Петров, НЛ, 84.
◊ Омацвам се / омацам се до уши. Разг. Затъвам в нечисти, непочтени сделки.