ОМА̀ЧКАН

ОМА̀ЧКАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от омачкам като прил. 1. Който е с развален вид, форма обикн. поради притискане, невнимателно съхранение и под.; измачкан, смачкан. Улиците бяха пусти, само някакъв човек в широкопола омачкана шапка газеше до пояс в рядката мъгла. П. Вежинов, НБК, 106. В гърдите му кипеше и се бунтуваше ярост към старчето, което остана само да брои омачканите пари. С. Северняк, ИРЕ, 106. В единия ъгъл най-безредно бяха натрупани омачкани тетрадки и учебници. Сп. Кралевски, ВО, 54. Омачкана снимка.

2. За човек — който е с неогладени дрехи; измачкан, смачкан, намачкан. Омачканият редник се изхлузи от вагона. В. Ченков, ЗХ, 164. Едно дребно рижаво човече с оредели дълги косми на главата, одърпано и омачкано, надяваше някакъв опърпан сатенен ръкав върху още по-опърпания ръкав на сакото си. Д. Калфов, Избр. разк., 5.

3. За трева, растение — стъпкан, изтъпкан, изпотъпкан, смачкан. Смилов се спря там на откритото, на омачканата и безжизнена мокра трева. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 34. Между дърветата все едно че беше минал смерч.. Младата трева — омачкана и изгазена, нашарена с кървави дири; шумата — опърлена от куршуми. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 473.

Списък на думите по буква