ОМАЧКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀ЧКВАМ, ‑аш, несв.; ома̀чкам, ‑аш, св., прех. 1. Развалям вида, формата на нещо, обикн. чрез натиск върху него; измачквам, смачквам, намачквам. Така сяда, че винаги си омачква полата. △ Не слагай дрехите в чантата, ще ги омачкаш.

2. Мачкам нещо или някого навсякъде, по цялата повърхност; намачквам. Най-напред погалваше кравата.., потупваше вимето ѝ от налепилите си по него боклуци.. и започваше да го омачква. Ил. Волен, МДС, 194. Може [овчарят] и да те обърне по гръб, както го изисква борбата, ама тъй ще те омачка, та три години треска да те тресе. П. Росен, ВПШ, 156. За да стане тестото хубаво, трябва добре да го омачкаш.

3. Прен. Правя някой да загуби в голяма степен, изцяло физическите си сили, устойчивостта, работоспособността си. Вече не клепнах. Ни тая нощ, ни другата.. Омачка ме недосъницата. Н. Хайтов, ШГ, 278. омачквам се, омачкам се страд. Божидар знаеше как най-точно се прави отпечатък от ключ: восъкът трябваше да се раздели на три части и всяка да се омачка добре. Д. Янакиев, Х, 46.

ОМА̀ЧКВАМ СЕ несв.; ома̀чкам се св., непрех. Развалям вида, формата си при натиск; измачквам се, смачквам се, намачквам се. Чантата му беше много малка и тетрадките се бяха омачкали. △ Панталонът ти се е омачкал.