ОМАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМА̀Я, ‑та, ж. 1. Обикн. ед. Състояние на замайване; омайване, унес, опиянение, упоение. Отведнъж тя почувствува една омая от тая мисъл, че е влюбена в Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 189. Пенка,.., усети, че някаква сладка омая изпълни сърцето ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20. Не помня цялата приказка, но и до днес не мога да забравя онази чудна омая, която ме завладя: виждах този чуден човек — хайдутина, — виждах изворчето, гората... някакви особени — хубави, загадъчни и страшни. СбЦГМГ, 339. Маслинените му очи излъчваха необикновена топлота и нежност, които потапяха Росица в неизживяна досега омая. Кр. Кръстев, К, 228. Както се изкачвате, пред вас / разкриват се все нови хоризонти, / докато най-подир дъхът ви спре / и спрете вий самите във омая / пред дивното застинало море. В. Петров, ТЗ, 40. ● Обр. Той гледаше, но не видеше ни пълния месец.., тържествен и мълчалив, надвиснал над спящата, примряла в омая природа, ни широкото поле на юг. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 19. // Ед. и мн. Поет. Конкретна проява на това състояние. Този храст — зелениката — вирее само тука и някъде в Кавказ.. Зиме
сред белите нежни пелени той те унася в пролетни омаи. П. Росен, ВПШ, 142. Когато те гледам, аз мисля за странни / далечни земи, /../ за тихи омаи, за детски печали без име! Ем. Попдимитров, К, 63.
2. Само ед. Очарование, обаяние, чар, чаровност, красота. В тия песни се таи неизказана омая. Сладките стихове обземат сърцето ти като нежна любовница. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 45. Училище!... Тази пълна с омая думичка още от най-ранните му [на Каралийчев] години се свързва с един изключителен човек.. Това беше Константин Кръстев, учителят му по български език. Г. Русафов, ИТДБ, 121. Онуй, което отличава човека от животните според Рабле било неговата способност .. да има омаята на усмивката. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 132. Омаята на лунните светлосенки бе преминала. Нощем човек повече фантазира и повече си позволява. В. Андреев, ПР, 179-180. Те всички имаха свой талант, своя специфика, свое собствено сценично тежене. Такъв беше и Ганчев с нравствената си сила, и Снежина с омаята на своята женственост. Ст. Грудев, АБ, 164.
3. Обикн. с предл. под, с и несъгл. опред. Силно емоционално въздействие, влияние на нещо, изразено чрез определението. Под омаята на Маргаритиния поглед,.. той говореше живо, горещо, с увлечение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Аз и още няколко гимназисти от сливенската гимназия, под омаята на патриотическото въодушевление, записахме се доброволци. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 5. Тия дълги години имах възможността да се наслаждавам от рецитаторското изкуство на много наши и чужди изпълнители, но никой от тях не ми е поднесъл с такава омая чародейството на това мъчно изкуство, както Пенчо Славейков. Д. Казасов, ВП, 103. Под нежната омая на вечер замечтана / и двама ний горим — не идвай чак до мен. П. К. Яворов, Съч. I, 75.