ОМАЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀ЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от омая като прил. 1. Който се намира под въздействието на някого или нещо, които омайват (в 1 знач.); замаян, обаян, очарован, прехласнат. Тъй говорил лукавийт гърк, а омаяните троени повярвали лъжливите му думи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 91. Въстаниците,.. излязваха и влязваха в главната квартира,.. Секи искаше да блесне в очите на омаяното население. З. Стоянов, ЗБВ II, 57.

2. Който е изпълнен с възторг, възхищение от вида, качествата на нещо; запленен, очарован, прехласнат. Ема,.. фърляше омаяни погледи на разкошните зелени брегове на това чудно Цюрихско езеро. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 12. Грубо отлитографираните изображения, които един механически ключ изкарваше няколко секунди пред омаяния ми поглед и заменяни с други, обладаваха друг живот, душа, движение. Ив. Вазов, Съч. IХ, 125.