ОМАЯНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀ЯНО. Нареч. от омаян. 1. В състояние на омая, възторг; замаяно, очаровано, прехласнато. Те гледаха омаяно прекрасната гледка.

2. В състояние на замайване, зашеметяване от някакво неприятно, обикн. физическо въздействие върху възприятията; замаяно, зашеметено. Цанко рипна, порече да се изправи, но колата го метна и той пак се търкулна в сеното.. Прихвана се за разлютените ритли и омаяно се заоглежда. О. Василев, ЖБ, 80.