ОМЀКВАМ

ОМЀКВАМ, ‑аш, несв.; омѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. При определено въздействие ставам по-мек или мек (в 1-5 знач.), по-еластичен, гъвкав в сравнение с предходното си състояние; омекотявам се, омекчавам се. Противоп. втвърдявам се. Чесънът се почиства добре,.. Залива се с вряща вода, за да омекне, и се оставя да изстине. Л. Петров и др., БНК, 142. Изсушавах ги [пръчките] на слънце, потапях ги във вода, за да омекнат, и почвах да плета. Кр. Григоров, ОНУ, 87. Ленков замислен взе цигара, потупа я, за да омекне. М. Грубешлиева, ПП, 279. — Че аз и с хума се мия — каза селянката. Като се измия с хума и ми омекне косата. Й. Радичков, В, 121. Повечето метали преди стопяването си омекват и могат да се формуват. Хим. VII кл., 1950, 70. Неговите ластични чепици, намазани със свинска мас, за да омекнат, са вече заврели на слънцето. А. Каралийчев, С, 181. От крема кожата на ръцете омеква. ● Обр. Педалът омекна изведнъж. Отпусна го, натисна го и бутна лоста към четвърта. Д. Цончев, ЛВ, 26. // За сняг — ставам размекнат, кишав, полуразтопен. Пролетта идеше — чувстваше се нейният полъх от юг, снегът омекваше. С. Кралевски, ВО, 17. Една нощ южнякът довтаса задъхан в Рила и запрепуска над белите хребети. Снеговете омекнаха от топлия му дъх. А. Христофоров, А, 274.

2. За вода — променям химическия си състав и се превръщам в мека вода; омекотявам се, омекчавам се. Водата при нас е много твърда. Слагаме ѝ сода, за да омекне.

3. За човек, животно или част от тяло на човек, животно — загубвам физически сили, ставам отпуснат поради умора, неразположение и др. Единият казак несигурно се люшна на седлото, омекна и се свлече. Ст. Сивриев, ПВ, 187. Краката ѝ омекнаха, стори ѝ се, че се свлича надолу и здраво прегърна стълбата. А. Наковски, МПП, 101. Коленете на Матей Аргиров потрепераха, омекнаха и взеха да се огъват. Ст. Поптонев, НСС, 87. — Двадесет и пет години аз държах този чук и не се опря на него ни дърво, ни камък,.. И сега не е омекнала ръката ми. П. Тодоров, Събр. пр. II, 81. // Ставам отпуснат, мек поради обездвижване, недостиг на физическо натоварване, старост и др. Слънцето пече, ще се пръсне.. Усещам как тялото попада в плен на сънлива отпуснатост. Омекнал съм като да съм се отървал току-що от тежка болест. М. Яворски, ЕСВ, 74.

4. Прен. За време, климат — ставам по-топъл, мек (в 11 знач.); затоплям се2. Противоп. застудявам. В началото на април времето за една нощ омекна, откъм Тракия долетя развигорът и над цялата долина изведнъж грейна дъхава, слънчева пролет. Р. Русафов, ИТБД, 61. Времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода. Й. Йовков, АМГ, 19-20. Въздухът омекна, небето стана тъмносиньо, а кората на дърветата набъбна от сокове. К. Петканов, БД, 155.

5. Прен. За явление, състояние и под. — намалявам силата на проявата си, проявявам се в по-слаба степен; отслабвам. Противоп. засилвам се. Грохотът на влаковете вече не отекваше нашироко в дефилето — омекнал, той бързо се разсипваше и изчезваше. С. Кралевски, ВО, 77. Слънцето се навеждаше над хоризонта, топлината му омекваше, а светлината му ставаше по-ярка. Д. Фучеджиев, Р, 7. Спорът пак се разгоря. Ту се изостряше, ту омекваше. В. Геновска, СГ, 181. Падна вечер, градът стихна и откъм малката ковачница в ъгъла на тая бед‑

на улица се понасят веселите звуци на хармониката. И ето че тъмнината омеква и става ласкава. Елин Пелин, Съч. V, 12.

6. Прен. За човек, сърце — ставам по-отстъпчив, по-дружелюбен или по-благ в отношенията си към другите; размеквам се. Еньо стигна до дъба препуском, сърдит, готов да се кара. Но тоя човек излезе брат му Иван и Еньо омекна и се засрами. Елин Пелин, Съч. III, 145. Като погледна наоколо, веднага омекна. Ядът му се стопи и в гърдите му стана леко и хубаво. Всичко наоколо.., бе направено от него и от момчетата. С. Северняк, ОНК, 96. — Той, дядо, дума така, ама най-напокон ще омекне и ще склони.. Че той ме толкова обича! И какво не би сторил за мене! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 144. — Откак загуби Павел, сина си.. Оттогава сърцето му омекна. Взе да ме вика при себе си, да ми дава пари за децата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 385. Вродената учтивост на френеца взе връх,.. Омекнал от тая метаморфоза, лекарът му стисна ръката с повече сърдечност. БДн., 1909, бр. 5, 2. // Разнежвам се, разчувствам се. Колкото е по-тежко положението им, толкова по-голяма е надеждата да се спасиш. Пази се да не омекнеш, дръж сърцето си кораво, в нищо не им помагай. П. Вежинов, ДБ, 121. "Защо и аз да не намирам такива думи — мислеше си Добри, омекнал от жалост, — .. Та това не е раздяла между баща и син — майка е за мен Софроний". В. Мутафчиева, ЛСВ II, 512. // За лице, поглед, глас и под. — изгубвам своята напрегнатост, суровост, рязкост, като ставам по-мил, благ, мек. Раненият затвори очи, но всички видяха израза на облекчение, който се появи на лицето му. И лицето на Цветан се отпусна и омекна. П. Вежинов, НС, 775. Изведнъж погледът на Чорни омекна, нещо милостиво се мярна в него. П. Вежинов, НС, 232. — Почакай малко — омекна гласът на хайдутина. Той беше виждал момчето и го позна. Ив. Гайдаров, ДЧ, 131.

7. Прен. Загубвам психически сили, воля, твърдост да живея, да се държа, да постъпвам според своите разбирания. Павел пък губеше вяра в силите си. Омекна, отпусна се, занемари работата си и се отдаде на пиене. Митра го преследваше през целия ден, затъмняваше разума му и го мъкнеше без воля, накъдето си искаше. К. Петканов, ОБ, 170. // За душа — преставам да проявявам твърдост, силна воля. Защо така неочаквано бе омекнала душата му? Защо неочаквано се бе предал? Защо бе забравил своето, защо бе приел чуждата съдба? П. Вежинов, ДБ, 230.

8. Прен. За усещане, чувство, болест и под. — преставам да се усещам; затихвам, стихвам, минавам, преминавам. Противоп. засилвам се, усилвам се, изострям се. Малко по малко ядът ѝ се уталожи и омекна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 111. Стиховете на Мирон неусетно ме въведоха в съня. Всички болки омекнаха. Бл. Димитрова, ПКС, 52. — Сварила съм ти липов цвят — пий, ще ти омекне кашлицата. Й. Йовков, А, 86. Човек често се повожда подир развалените си наклонности.. Любовта към доброто омеква. У, 1871, бр. 7, 105.

9. Прен. За мисъл, съзнание и под. — загубвам способността си да преценявам реално, правилно нещата; замъглявам се. Омекнаха мислите на Митьо Кръстев, не ги държеше вече в ръцете си. Посегна към чашката, но не пи. М. Яворски, ХСП, 329. Снежникът грабна втората чаша и,.. изпи горещия чай на един дъх. И в същия миг усети как цялата му вътрешност пламна, главата му омекна. А. Каралийчев, ПГ, 34. — Тънка работа! — съвсем омекна мозъкът на Кръстев и за да не се излага повече, побягна навън. В. Пламенов, ГШ, 11.

Омеквам / омекна като памук. Разг. Ставам отстъпчив, състрадателен, смирен и под. — Ние наказваме престъпниците, а прощаваме младежките заблуди — рече Парашев и очаквайки девойчето да омекне като памук, зацелува пръстите ѝ. Д. Вълев, З, 181. — А вие какво искате? — да падна в краката ви, да хленча за милост? — Виждал съм и по-курназ от теб, а сетне омекват като памук. В. Нешков, Н, 393-394. Омеква / омекне кратуната (главата) на някого. Разг. Грубо. Осъзнавам грешките си; опомням се, вразумявам се. Напипал варените тикви, плюскал, плескал се, та не мога да го позная, маскара с маскара! — Как те казват, бе, момченце?.. — Аз ще го науча да приказва! Ей сега ще омекне тая корава кратуна. Чудомир, Избр пр, 169-170. Омеква / омекне <мъжка(та)> ръка(та) (десницата) <ми>. Нар.-поет. Загубвам решителност, твърдост, мъжество да се сражавам, да се бия. Ако омекне някоя десница или отслабне някое мъжество, дайте ми да знам: моите ще ги заместят. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 76. О, налейте! ще да пия! / На душа ми да олекне, / чувства трезви да убия, / ръка мъжка да омекне! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15.

Списък на думите по буква