ОМЕКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЀКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от омеквам. Морковите и целината се нарязват на кубчета и се задушават в масло до омекване. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 166. Един ден при първо омекване на времето бащата приготви овощарската пръскачка и отиде в училищната градина с децата. П. Бобов, ЗП, 84.