ОМЕРЗЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЕРЗЀНИЕ мн. няма, ср. Книж. Отвращение, погнуса. Стана нещо неочаквано. Доброман хвърли от гърба си вършините и изкрещя не толкова уплашено, колкото с омерзение и погнуса в гласа. Ст. Загорчинов, ДП, 385. Бай Ганьо е егоист, хитрец, келепирджия. При тия свои качества той би възбудил само омерзение. Г. Бакалов, Избр. пр, 280. Той знаеше какъв ще бъде отговорът на Кирил, но му зададе въпроса само за да изрази със своята псувня съчувствието си към него и омерзението си към властниците. Т. Харманджиев, КЕД, 632. Запали цигара с чувство на омерзение и мобилизираща го тъга. Д. Цончев, Л, 31.

— От рус. омерзение.