ОМЕРЗИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЕРЗЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който вдъхва отвращение, погнуса; отвратителен, гаден. Уви, трябваше
ли историята с тая омерзителна точност да се повтори подир четири столетия!? Ив. Вазов, Съч. ХVI, 109. Ние видяхме себе си в цял ръст, когато от висините на небивалия полет на разкрепостения разум гледаме на своето минало, настояще и бъдеще. Гледаме без омерзителното чувство на национализма и шовинизма, с братско уважение към всеки народ. В. Йосифов, Избр. тв. I, 128. Ние смаяни четем изповеди в писмата му [на Яворов] от тоя род:"Пусто и тясно ми е навсякъде. Пък и би ли могло да бъде иначе в тоя омерзителен живот без дела, без въздуха, що храни силите на човека за дела". ЛФ, 1958, бр. 2, 2.

— От рус. омерзительный.