ОМЀШВАМ

ОМЀШВАМ1, ‑аш, несв.; омѐша, ‑иш, мин. св. ‑их и омѐшам, ‑аш, прех. Остар. и диал. Смесвам. Овцете измрели от някаква незнайна болест,.. Старият тръгнал да отиде при зет си, за да му поиска десетина овце, та като ги омеша със своите няколко.., да има за какво да ги гони из планината. Г. Караславов, Избр. съч. V, 362-363. — Ей, камаради! И заповядайте при нас да омешаме сватбите! М. Колчакова, П, 80. омешвам се, омеша се, омешам се страд.

ОМЀШВАМ СЕ несв.; омѐша се и омѐшам се св., непрех. Остар. и диал. 1. За хора и животни — присъединявам се към други хора и животни и образувам неразделимо цяло с тях; смесвам се, обърквам се, омесвам се. Из хармана и по двора тичаха и играеха десетина деца. С тях се омеша и Ленко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 268. Овце и кози са се омешали — пази боже! Кой е враг, кой е свой — не знаеш. Ц. Лачева, СА, 22. Повечето от въоръжените хора бяха сдружени земеделци. Но и земеделци, и комунисти бяха се омешали, шетаха насам-натам, разговаряха оживено. Г. Караславов, ОХ IV, 111. — Знаеш ли, мале, памтиш ли, / кога татаре минаха? / Сите низ село бегаа, / а я ги, мале, посретах, та па се у них омешах, / та станах църно татарче. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 302-303.

2. Обикн. с предлог с, у — събирам се, свързвам се с някого, с някаква група, за да общувам. — Млък бре! Ходи там [на църква], докато се омешаш с хората, па сетне прави, каквото си искаш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 202. — Хубаво, че заучаваш момичето си да жъне. От всичко трябва да разбира. От време на време нека се омеша у хората. Кр. Григоров, ТГ, 71. Единственото, което му [на Шаро] липсваше сериозно.., бе средата на неговите ближни. Не че ги нямаше. И в този град живееха кучета, както навсякъде,.., но все се случваше така, че той не можеше да се омеша с тях. Д. Цончев, ОТ, 126.

Омешваме / омешаме си шапките. Диал. Скарваме се. — Ти какво, все току Братан ти е в ума! Ако вие по младежки работи сте си омешали шапките, аз заради такива работи не мога да съм против него. Ст. Даскалов, ЗС, 206.

ОМЀШВАМ

ОМЀШВАМ2, ‑аш, несв.; омѐша, ‑иш, мин. св. ‑их и омѐшам, ‑аш, прех. Остар. и

диал. Намесвам, замесвам2; забърквам. Ето го и Мачо, нека лети по нея, нека прави що знае, само Манка да не омешват в такива каши. Кр. Григоров, ПЧ, 149. омешвам се, омеша се, омешам се страд.

ОМЀШВАМ СЕ несв.; омѐша се и омѐшам се св., непрех. 1. Вземам участие, намесвам се обикн. в нещо неприятно, нежелателно, опасно; замесвам се, забърквам се, омотавам се. Станаха бъркотии, омеша се и той в тях, забравиха за онова, дето беше едно време, свърши, изтри се. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Кръстевица не можеше да проумее защо мъжете са се счепкали като котараци за тая пуста политика — очите си ще издерат. Та покрай тях,.. се омеша и Станка. Г. Караславов, ОХ VI, 24. Те [царете] както се скарват, тъй се и помиряват и народът, който са омеша в техния бой, често става тяхна жертва. Ст. Ботьов, К (превод), 110.

2. Нарушавам, разстройвам нормалното си състояние, изпадам в безпорядък; обърквам се, забърквам се. — Не се ли досещаш, че тъкмо на раята искаше да ѝ вземе ума Пазвантджията.. — Дявол го знае!.. Омеша се светът. Мене ако питаш, по̀ ми харесва, кога псуват и бият. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 591.

Омешвам се / омеша се (омешам се) у свят. Диал. Започвам да общувам с по-широк кръг хора. — Па да ти кажа, някак си е по-добре човек да се омеша у свят... Хем размениш някоя дума, хем и акъл вземеш от някой по-умен. Кр. Григоров, Н, 159. Женската челяд много-много не е за събрания, но хайде, да речем, трябва да се омешаш и ти у свят, ама си още малка. Кр. Григоров, ТГ, 59.

Списък на думите по буква