ОМИЛОСТИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМИЛОСТИВЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омилостивявам и от омилостивявам се. Тогава се пушело при религиозни церемонии за омилостивяване на боговете. ВН, 1958, бр. 2033, 4. На ден свети Илия,.., колеха се овце, варяха курбани за омилостивяване на светеца — да не хвърля огнени стрели по народ и добитък. Г. Алексиев, РН, 58.