ОМИНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМИНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; омѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. 1. Оздравявам. Ще оминеш, мило мое, / бабино момиче, / на̀ ти билка тинтявена, / на̀ ти любениче. Ц. Церковски, Съч. II, 268.

2. За болест, болка, мъка, гняв и под. — минавам, преминавам, отминавам. Подир една минута,.. гневът му омина и той прие драговолно предложението на Иванча да играят на кончина. Ив. Вазов, З, 63.

ОМИНА̀ВА МИ несв.; омѝне ми св, непрех. Диал. 1. Преставам да страдам, да се измъчвам, сърдя и др.; минава ми, преминава ми. Петранка се задави от сълзи, разхълца се и захлупи глава.. — Истина ли владиката ти е вече разрешил? Кажи ми и ще видиш, как ще ми омине и ще забравя всичко. Ц. Церковски, Съч. III, 117. Нали им знаеш леко на жените: удри по главата, дърпай за коси‑

те. / Че се сърди три дни, па че ѝ омине — / женско сърце, брате, от лобут не стине. Елин Пелин, Съч. V, 154. От писмото Ви от 3 августа.., ся види, че Ви е много домъчняло, дето не съм Ви писал отодавна.. Нъ уверен съм, че ще Ви омине, като разберете, как е работата. АНГ I, 18.

2. Оздравявам. — Майке, майке, дали не съм болен, / рече Вуте, седна да почине, / разтри чело, дано му омине. Елин Пелин, Съч. V, 120-121.