ОМИРОВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀МИРОВСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който се среща в поемите на древногръцкия поет Омир. В тоя пасаж не само омировска Елена няма, а няма никаква подобие на човешки образ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 269.

2. Който е присъщ, свойствен на Омир. От отзивите на европейската критика особено значение имат думите на Фолкелта, който казва, че "Пан Тадеуш" прилича на омировски епос. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 106. // Който е в тържествено-епичен стил, подобно на епоса на Омир. Оборище запечати в своето име най-свидните страници от борбата на Средногорието и неговия дълбок исторически смисъл ни даде Пенчо Славейков в следните строфи на своята омировска поема. П. Делирадев, БГХ, 16.

3. Прен. Рядко. Който е необикновено голям; огромен, грамаден. Който познава по-отблизо Зевса, негова семеен и олимпийски живот, знае какво омировско удоволствие е да наблюдаваш играта на силата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196.

◊ Омировско сравнение. Литер. Разширено сравнение, при което се съпоставят подробно образи, картини, действия с други, познати на читателя.

О̀МИРОВСКИ нареч. Книж. Обикн. в съчет. : По омировски. Като Омир, подобно на Омир. По туй време шестокласниците изучаваха "Илиадата". Може би затова и Асен — щом плъзна молива по белия лист — веднага започна по омировски: Музо, помогни ми да възпея / моя клас в тази епопея! Г. Русафов, ИТДБ, 240. Дори песните си той пише по омировски, на сляпо. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 41.