ОМИРОТВОРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМИРОТВОРЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Омиротворяване. Вълнението се предаде и в редовете на публиката.. Председателят,.., изгуби надежда.. да види омиротворението на събранието и се накани да дигне заседанието. Ив. Вазов, Съч. Х, 76. Запасното полковниче и жена му подушват скоро влошените отношения между младите и старите и се намесват,.. Ала тяхната намеса, вместо да внесе желаното омиротворение, усложнява още повече положението. Св. Минков, РТК, 170-171.

2. Остар. Успокоение. Тази радост.. стоеше и сега в сърцето на Теодосия и му пречеше да заспи.. Ала не усещаше вече същото омиротворение в душата си, сякаш се беше преобърнало нещо в него като изчетена страница. Ст. Загорчинов, ДП, 205. Миглите ѝ бяха сведени и по нежния ѝ като изографисан овал на лицето се четеше омиротворение. П. Константинов, ПИГ, 31. Тя [трапезата] бе сложена под шарената сянка на старата манастирска лоза и край бълболивата вада, от която лъхаше прохлада и омиротворение. Ст. Загорчинов, ДП, 369.