ОМИСЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀МИСЪЛ, мн. ‑сли, м. и ж. Остар. и диал. 1. Умисъл. Тате стана от стола смутен, отправи се към вратата с очевидното желание да отрази думите на мама, които не бяха казани без омисъл. Ст. Чилингиров, ХНН, 171.

2. Намерение, замисъл. В техническо отношение омисълът ми е да създам нещо класически завършено, за да мога, излизайки от него, да отиде с правилна стъпка до своеволията, които ще си позволя в "Бояна" ("Боян Магесникът"). ЛФ, 1958, бр. 2, 2.

3. Съмнение, подозрение. Още дордето Райка беше посърнала и повяхнала, тя си имаше омисъл това дали не ще да е от нещо друго. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 110.

— Друга (остар. и диал.) форма: о̀мишъл.