О̀МИТ м. Диал. Приспособление за премитане по време на вършитба, което се състои от метла, мрежа и др. Когато се овръшее врахът, трябва да се отвее..: един или двама гребат с лопати и фъргат нависоко и срещу вятъра, а друг омита с омит. СбНУ ХХ|Х, 258.