ОМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМЍТАМ, ‑аш, несв.; омета̀, ‑ѐш, мин. св. омѐтох, прич. мин. св. деят. омѐл, св., прех. Разг. 1. Мета нещо (боклук, отпадъци и под.) изцяло, напълно; измитам, помитам. По стените има паяжини. Ще трябва да ги ометеш. △ Ометох шумата на двора.
2. С метене почиствам изцяло някакво място, помещение; измитам, помитам. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара. Елин Пелин, Съч. V, 48. — Ако фабрични торове нямаме, пепел можем да сберем... Срамно беше на момичетата да почнат да омитат огнищата. Ст. Даскалов, СД, 566. Като станеш, омети стаите, двора, полей цветята. // Изчиствам дрехи, обикн. с метличка; изчетквам. Младата снаха му помагаше да се облече, омиташе дрехите на гърба му. Ил. Блъсков, ПБ I, 57.
3. За дреха — като се влача, докосвам с долния си край нещо (обикн. под, земя и под.); мета. Той вървеше толкова приведен, че двете крила на връхната му дреха ометоха дъсчения под. К. Петканов, ДЧ, 391.
4. Прен. За вятър и под. — издухвам, очиствам сняг, пепел, сажди и др. Два пъти през зимата, когато топлият вятър омете снега, той [язовецът] се реши да излезе навън. Ем. Станев, ЯГ, 82. // Очиствам някакво място с духане. Северният вятър блъскаше денонощно равнината, натрупваше преспи в падините, а високите места омиташе от снега. А. Гуляшки, МТС, 312. Вън бурята сърдита / омела всъде. К. Христов, Избр. ст, 256.
5. Прен. Изяждам или изпивам бързо и лакомо нещо или всичко изцяло, докрай; омахвам2, измитам. — О, дано не се свърши
храната! — мислех аз, като продължавах да омитам всичко, което ми попаднеше под ръка. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 12. — Интересен случай! Пие ли! — По една пръскачка бира омита. Но не му личи. В. Пламенов, ПА, 53. // Обирам, изяждам всичко за ядене отнякъде. От сутрин до вечер дъвчат и преживят, омитат долапите и не мога да им погася апетита. Г. Краев, СК, 57-58. — Ще му наточа една баница. Нека си похапне и то, само ти ли ще омиташ тавата? А. Каралийчев, НЗ, 148. Работниците набързо ометоха масата. Не беше минал и час, когато всичко беше изядено и изпито. Д. Кисьов, Щ, 126.
6. Прен. Диал. Взимам, прибирам изцяло, докрай нещо или всичко. Тя скочи вкисната, готова да избухне с проклятия, омете лекия си багаж и изскочи навън. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 113. Впрегнаха каруци и се юрнаха по дворовете да събират ланска слама. Ометоха где каквото има, локомобилът все ненаситен, гълта и ланска слама. Й. Радичков, СР, 103. Обърнахме всичките си джобове и след като ометохме последните петачета, наброихме 3 лири и осемдесет пиастра за това безсмислено пътешествие. С. Северняк, ОНК, 246. Той се заплесна в разни кроежи. Влачеше се като пребит из памука, недоглеждаше и оставяше много ябълки. Тошка минаваше край него и всичко омиташе в престилката си. Г. Караславов, Тат., 141.
7. Прен. Грубо. Премахвам, отстранявам някого или нещо; помитам, измитам. Те [младите поети] не нападат сега,.. Но ни дебнат, не за да ни нападнат из засада, а просто за да ни ометат веднага. Р, 1926, бр. 221, 1. Като видя тази глава на сеното си, каруцарят плесна с камшика си и извика: — Да омитате тази кратуна, че дяволите ще ви вземат. ВН, 1961, бр. 3117, 4.
8. Прен. Пренебр. Обикалям различни места, бивам на много места с определена цел; измитам. Другарят му — сухият и висок като върлина Анто, омитал какви ли не учреждения. ВН, 1962, бр. 3290, 4. Преди Девети септември — с доживотна присъда като бунтар в царската армия — омиташе фашистките зандани. С. Северняк, ОНК, 35. — Ами ти, Бобчев, като си омитал толкоз време турските медресета в Цариград, кажи ми каква е боята на твоя характер? НБ, 1877, бр. 60, 236. омитам се, омета се страд. Развързахме раницата и за вкусна похапка. След дълъг път и в такава глуха гора трапезата бързо се омита. Ст. Станчев, ПЯС, 36. Пържени пилета, яйца на очи, баници.. — това бе обикновено менюто на Кючук Али и всичко това трябваше да се омете. Д. Калфов, Избр. разк., 236.
◊ Омитам праха на нещо. Разг. Неодобр. 1. Обикалям, посещавам непрекъснато някакво място с определена цел, задача. — Ако беше вярно, господине, щяха да те оставят на служба, а не сега да ходиш да омиташ праха на министерството, за да доказваш някакви заслуги! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424. 2. Хойкам, скиторя. Омитам улиците. Разг. Пренебр. Скитам без работа и без цел; шляя се, миткам. — И ти ми се преструваш на светица! Малко омиташе улиците преди! Ходиш из къщите и лъжеш хората. К. Петканов, МЗК, 117.
ОМЍТАМ СЕ, ‑аш се, несв.; омета̀ се, ‑ѐш се, мин. св. омѐтох се, св., непрех. Разг. Грубо. Отивам си, напускам, махам се; измитам се. Видях, че сестра ми е просто една тъпа крава, госпожата откачи окончателно и чичо Продан Кючуков Киранов се омете. Д. Цончев, ЛМ, 68. Десетина немски войника влязоха през вратичката.. Дядо Архин си рече наум, дано се ометат, взела ги чумата. Сл. Македонски, ЕЗС, 73. — Хайде, хайде, омитай се.., вземай си пътя! В. Жеков, ТП, 49. — Кажи му на оня — посрещна го от вратата тя — да не е посмял прага ми да пристъпи! Да се омита! В. Милев, РК, 73.