ОМЍТКВАМ

ОМЍТКВАМ, ‑аш, несв.; омѝткам, ‑аш, св., непрех. Диал. Обикалям, обхождам много места; преброждам. Ще излязат и с викове, провиквания ще хукнат като побеснели кучета из улиците. Седенки, сватби, хора, вред ще омиткат. Ил. Блъсков, СК, 21. Скитал съм къде ли не! И в Добруджа развявах байрака, и в Пловдив съм бил, па и край Букурещ съм омиткал. Г. Краев, АЗ, 43. Пусти кираджии.., кой знае през деня къде са ходиле, къде са омиткале, току ги видиш, че изтърсиле из сламения кош цяло целеничко яре, заклано неодрано. Ил. Блъсков, ПБ II, 28.

Списък на думите по буква