ОМЛЯС —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀МЛЯС, мн. няма, м. В съчет.: Нямам омляс. Диал. За лице на човек — пребледнял съм, побелявам. Взеха му револвера.. Стоиловите другари не се даже и помръднаха; те бяха вкаменени от ужас. Бай Мите Бибата стоеше вдървен, лицето му омляс нямаше, а дясното му кривогледо око мигаше с чудна бързина. Хр. Максимов, СбЗР, 38.

— От гр.