ОММЕТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ММЕТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Физ. Уред за измерване на електрическо съпротивление в омове. Изолационното съпротивление с много малки стойности може да се измерва с омметър или с волтметър. К. Карчев и др., ЕЛ, 77. Най-простият омметър представлява магнитоелектрически измервателен уред, чиято скала е градуирана в омове. Ел. ХI кл, 1958, 32. Джобен омметър.