ОМНИБУС —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀МНИБУС м. 1. Многоместна закрита кола, теглена от коне, която се е използвала в миналото за превоз на пътници, багаж и поща; дилижанс. Тогавашното най-скъпо и най-елегантно превозно средство на столицата — конският омнибус се намирал на ъгъла на булевард Витоша и Денкоглу. НТМ, 1962, кн. 3, 12. Няколко конски омнибуса циркулирали само между София и Княжево. ВН, 1964, бр. 3872, 2.

2. Остар. Автобус. Веднъж енергичният момък покани неколцина от колегите си.. да ги разходи с омнибуса извън града. К. Константинов, ППГ, 73. От сутрин до вечер стените [на зданието] и стъклата на прозорците му се тресяха от неспирния грохот на минаващи камиони, омнибуси, трамваи, товарни коли и мотоциклети. Св. Минков, РТК, 53. Той не дочака омнибуса на язовира, а се метна на един камион. Д. Кисьов, Щ, 521.

— От лат. omnibus 'за всички' през фр. omnibus, нем. Omnibus и рус. омнибус.