ОМОНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМОНЍМ м. Езикозн. Езикова единица (дума, фразеологизъм, морфема), която има еднакъв звуков състав с друга езикова единица, но се различава от нея по значение или функция. Омоними са.. например коса — за главата, за косене и за част от земя, вдадена в море. Т. Шишков, ТС, 39. Много омоними възникват в резултат от разпадане на полисемията, чрез диференциация на значенията и разкъсване на семантичната връзка между тях, напр. време1 и време2. △ Някои омоними възникват чрез случайно съвпадане на заети и домашни думи, например клас на растение и учебен клас.
— От гр. }μώνυμος 'едноформен' през лат. homonymus и фр. homonyme.