ОМОНИМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМОНЍМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни. Езикозн. Прил. от омоним; омонимичен, омонимически. Някои глаголи са омоними, тъй като са образувани с омонимни представки, най-често за- и по-, като напр. забия тъпана (започвам да бия) и забия гвоздея на стената. △ Омонимни фразеологизми са направя път (отдръпвам се) и направя път (ходя често някъде). Омонимен речник.