ОМОНИМИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМОНИМЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. Омонимен; омонимически. Словоформите го̀вори и говорѝ са омонимични поради звуково съвпадение на окончаниете за мн. число ‑и и суфикса за повелително наклонение ‑и .
◊ Омонимична рима. Литер. Рима, съставена от омоними, която е типична за каламбура и епиграмата.