ОМОТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМО̀ТВАМ, ‑аш, несв.; омо̀там, ‑аш, св., прех. Диал. Омотавам. омотвам се, омотам се страд. и възвр.

ОМО̀ТВАМ СЕ несв.; омо̀там се св., непрех. Диал. Омотавам се. Така ли бавно се е изтъркаляла една дълга, черна нощ, като черно кълбо ли се е омотвала около главата, като железен обръч ли ѝ е стягал челото, така, че дори мозъкът да се пръсне. А. Каменова, ХГ, 236.