ОМОТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМО̀ТВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от омотвам и от омотвам се; омотаване. През буреносни дни, към Черен връх, най-честите омотвания в кълчищата на мъглите стават на Капаклиевец. П. Делирадев, В, 262.