ОМОФОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМОФО̀Н м. Езикозн. 1. Дума, която има еднакво произношение с друга дума, но се различава от нея по правопис, произход и значение. Най-често омофоните се дължат на обеззвучаването на крайните съгласни. Напр. съществителното атлаз (рокля от атлаз), което произнасяме като атлас, е омофон на съществителното атлас (географски атлас).

2. Обикн. мн. Различни графични знаци, които се употребяват в даден език за обозначаване на един и същ звук, напр. във фр. e, ai.

— От гр. ΐ̀μος 'еднакъв' + 5ωνή 'звук' през фр. homophone.