ОМОФО̀Р

ОМОФО̀Р м. Църк. Епископска богослужебна дреха, която покрива раменете; нарамник. Священи одежди, които употребляваме в сегашно време при богослужението ся..: стихар.., сакос, омофор и митра (корона). З. Петров и др., ЧБ (превод), 39. Особна одежда на владика йе омофорът.. Омофорът показова, че владиката, като добър пастир на христовото стадо, ся грижи за добрий живот на христианете. Д. Манчев, НН (превод), 154. Първа жъртва на това негово [на Констанций] гонение беше цариградский епископ Павел,.,. удушиха го арианете с омофора му в олтаря. Д. Душанов, ИПХЧ, 69.

— От гр. ?μοφόριον.

Списък на думите по буква