ОМРАЗИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРАЗЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Нар.-поет. В съчет. с билка, трева и под. Омразен (в 3 знач.). Глядела ги жена бездушница, / па слезнала у гора зелена, / па набрала трева омразита, / омразила до два луди млади. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 362.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.